Блогрол
1. Любим линк
2. diavoli
3. Ал.Б.
4. dolupodpisanata
5. http://isi99.blog.bg/
6. тина
7. jones
8. zann.blog.bg
9. corruption
2. diavoli
3. Ал.Б.
4. dolupodpisanata
5. http://isi99.blog.bg/
6. тина
7. jones
8. zann.blog.bg
9. corruption
Постинг
18.09.2009 00:00 -
едно непредвидено пътуване -Ягодинската пещера
Автор: net
Категория: Туризъм
Прочетен: 5568 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 27.08.2010 22:29
Прочетен: 5568 Коментари: 6 Гласове:
2
Последна промяна: 27.08.2010 22:29
Родопи, Родопа, Родопея.
Напоследък, всяко мое пътуване, колкото и смешно да звучи, винаги е непредвидено.
Общо взето, плановите екскурзии от училище, никога не могат да ти покажат това което те интересува. Винаги са идейно насочени и обезпечени с голяма количество скука.
Първите ми спомени от Родопите- ужасът от Баташкото клане, последиците от Априлското въстание- църква, кладенец издълбан с пръсти, кости, черепи, страх.
Второто ми запознаване не беше много по-приятно- пътуване до Смолян насам-натам погледна ли в дясно-дърпам се наляво- да не падна в пропастта, погледна на ляво – дърпам се в дясно- някоя канара всеки момент ще падне.
Зарекох се никога да не стъпвам там повече- така и пропуснах шанса сега да бъда с прибрани коси, задължително с некъса пола и да строявам ученици.
И продължавах да бягам, като дявол от тамян от всеки маршрут свързан с Родопите.
До скоро.
- Хайде да се поразходим- събота е!
- Съгласна./бeз да питам На къде/
На колата и – поемам дълбоко въздух. Докато се усетя вече сме в прекрасните, галещи очите поли на Родопите. Продължаваме към Пещера, не само Пещера, но и в пещерата- хващаме на косъм последната група и се вмъкваме в прохладата и омагьосващата белота на Снежанка. Винаги зависи от екскурзовода. Нашата водачка толкова ентусиазирано разказваше, показваше, че в един момент загубих ориентация- в ляво уши, вдясно крак на балерина, в ляво …, дясно….
Да разказвам за пещерата, означава да отнема очарованието сами да видите и се насладите на красотата.
Продължаваме! Аз съм без забележки! Но с много мърморене, че това не е правилният път. Е, успяхме, без да пробием картера да стигнем до Доспат.
ОООХ. Заслужава си да се види!
Този път макар и късно започнах да снимам.
А винаги, когато се приготвех да заснема нещо красиво- пред обектива се пъхваше и една любопитна главица- Сякаш казваше – защо без мен. И така основен „герой” не стана планината. Тя беше фона, на който имам безброй фотографии за спомен.
Ето ни в община Доспат. С този билборд ни показват много неща и .. това колко пари са „усвоили” по този проект
Ето я величествената природа и намесата на човека за създаването на този изкуствен воден басейн.
Високите смърчове се оглеждат във водата. Загубваш всякаква представа за време. Гледаш и онемяваш./поне при мен важи/ Пътят лъкатуши и дава възможност при умерена скорост за усетиш приказното в този край. Жалко само, че този прекрасен край вече е „откупен”. Не се чудете на думата. Частен имот! В държавният язовир – частен терен! С държавен пътен знак, съгласно Закона за движение по пътищата, е указана отбивка. Направен е път сред скалите, близо километър, които води до едно прекрасно кътче с надпис „Охраняема зона” „Частен имот”. Намусени и настъпени коли, джипове- това бяха превозните средства. На пристана лодки, нещо като наколни жилища, но много по- големи на площ и разголени момичета- „красавици” според всеобщо наложеният етикет – много силикон, блонди боя и оскъдно облекло. Лунната светлина омагьосва, а звездите са толкова близо- една ръка разстояние. Прекрасна лунна нощ в Доспат. Сякаш съм в друг свят- няма напрежение, няма забързани коли, няма стържещ звук от автомобилни гуми, няма клаксони…. Идилия. Разхождаме се уж спокойно, но някак си със свити сърца- малко страховито е. Въпреки, че за нас нощта е вече настъпила в едно дворче, което е на почти метър височина от тротоара една жена коси трева??? ДА косеше и то със сърп. Аз бях учудена от късният час, но колко ли ще попитат – какво е сърп? Наведена режеше тревата и я слагаше на снопче. Пооглеждаше се дали не са я видели. Присъствието ни не я стъписа или уплаши- явно не се криеше от нас. По стръмничката улица заслизахме към „центъра”. Високите минарета на двете джамии бяха ориентира. За любопитните- май няма какво да се види „по тъмно”. Очарованието е да гледаш небето – чисто, ясно, звездите блестят, блестят. И да слушаш омайващата тишина. И да дишаш, дишаш, дишаш без умора, докато ти се завие свят. Утрото в Доспат е прекрасно. Толкова бързо се спи. Т.е. и малко време да спиш- ще се събудиш бодър. Колкото и рано да станахме, Севда, хазайката, беше и закуската направила, и изпрала и сготвила, че по мой сметки време за второ кафе беше. Сбогувахме се и си обещахме да отидем пак. На светло градчето е по-различно. Слънцето блести и се оглежда в стъклата на прозорците, в слюдестата мазилка на къщите. Очарователно е изкачваш се по една улица, а в същност се оказва, че си на по-ниско ниво от улицата на която си бил. Много е интересно- уличките слизат на долу, лек завой, изкачване. Забавно е. В кафе- сладкарницата можете да хапнете от специалитетите им. Обстановката е доста шик, но уютна. Хората са мили, усмихнати и сърдечни. Вече наближава пладне, както казват старите хора и е време да помислим за връщане. И мислейки за обратният път тръгваме към Девин. Малко разочарование. Непрекъснато обекти в строеж. Сякаш милиони левове се изсипват с цел да се промени инфраструктурата, но без да се замислят, че това бързане в усвояването на средства е кошмар за природата и любителите на планината. Продължаваме … към дома Аз, като „опитен навигатор” , „чета” картата и -Знаеш ли- има отбивка за Ягодинската пещера. И естествено, завой и вместо към дома, потегляме по едно лентов двупосочен път- към пещерата. Много са пътешественици и туристи, но обичат да се движат от един обект до друг само по магистрален път, и за съжаление губят. Пропускат толкова много красиви моменти и места. Един такъв обект-изкушение е Ягодинската пещера. До нея се стига по едно лентов, двупосочен път. Движението по добре поддържаното платно е затруднено само от красотата на природата. При всеки случай, който естественото корито на реката е създала са направени отбивки, за да могат колите да се изчакват и разминават. Завоите са много и не искам да плаша никой. Стига се почти неусетно. Гледката, която се открива зад всеки завой е все по-пленяваща. Движим се почти опирайки се в скалата от дясно и гледаме бързата Буйновска река отляво. Ждрелото през което минаваме е едно от най-красивите. Може Гранд каньон да е „гранд”, но при него изпитваш преклонение и страх, виждаш резултата от борбата на стихиите „ война на земя, въздух, слънце, вода, а тук се радваш на красивият живот, който е създала природата сама след тази „война” Буйновското ждрело е изпълнено с вирчета и малки водопади. То е доста тясно и на някой места отвесните скалите почти се докосват. Такава илюзия се създава, когато гледате нагоре. Слънцето като че ли се скрива от скалите. И така радвайки очите си с прекрасното море от зеленина, игривата река и страховитите скали достигаме до едно разширение. Удобен паркинг и входа на пещерата. Включваме се в състава на посетителите. Разделени сме на две групи- трима водачи. С първата група един, след близо пет минути втората група и от зад още един пазител. Всичко е с цел безопасността ни. Естественият вход на пещерата води към първия ѝ етаж, където е открито древно жилище, обитавано около IV-то хилядолетие пр. новата ера. Има намерени останки, доста умело направени глинени съдове, за които глината е добивана от вътрешността на пещерата и от коритото на река Буйновска. Съдовете са били изпичани в глинени пещи. Предполага се, че обитателите са напуснали своя дом след срутване, причинено от земетресение. По останките се предполага, че пещерата е била използвана и за скривалище при между-племенни войни. Пещерата е уникална със своите безброй сталактити, сталактони, сталагмити, „завеси“, драперии и дантели. Но това което ме впечатли е красотата на покритите с „леопардови кожи“ сводове и стени. Обяснението за този вид образувание взаимодействието на вода, мрамор, глина. Изключително красиво е. Изкушението да „погалиш” е голямо. Образуванията са доста интересни сталактит се закача са ръбче на скалата, става сталактон и така се разраства, че се получава близо двутонна „камбана”-арка, под която може да се мине. И точно това е интересното- от едната страна гледаш сталактит минаваш, обръщаш се и друг вид пещерно образувание. А край тази арка драперии, завеси и всичките от мрамор. Тук се намират и може би единствената пещера в България с пещерни перли. Не си мислете за седефени. Тези са много по-скъпи и ценни, защо за една перла са нужни повече от 200 години. Водата, по-точно водната капка пада и в направените за може би хилядолетие „панички” водата се за завърта. Малката песъчинка в нея се завърта също и по нея се полепват отлагания, частици, които тази капка е донесла, минаваща през пластовете земя и камък. И така с всяка капак песъчинката се завърта и раста, расте, така, че след сто години да видим една мъничка сфера- пещерна перла. Не съм се интересувала в колко пещери в света има естествени перли. Пещерата е с постоянна температура от 6°C и влажност 92%. По близо двукилометровият маршрут минаваме през различни зали, всяка със своята красота. Стигаме и до залата гордост за пещерняците – тяхната банкетна зала. В нея на 31.12 срещу 01.01 спелеолози посрещат Новата година, край елха, която се сменя през 4 години. За такъв период тя остава свежа при тази температура, покрита с нещо, като скреж. В същата зала се са състояли над сто сватбени тържества.Всичко е според изискванията на ритуала. Катедра, маса, и мраморна пътека за младоженците. Напуснах пещерата с малко тъга. Толкова красиво беше- малко нереално дори. И съжалявам, че може би бях единственият човек, които спази забраните и не внесе апарат за да заснеме видяното. НООО следващият път – няма да спазвам правилата! И за тези, които ще я посетят- НЕ забравяйте да носите дребни монети- Ако сте с любим човек може да поверите дали ви изневерява-/ ;) не се притеснявайте! Под секрет стената е от лепкава глина и монетата залепва сто процентово / Една екскурзоводка ми каза - „ Заразиш ли се веднъж- отърване няма!” И е много права. Заразих се аз . И пак към Родопите. На ред е Триград. Не, че нещо особено има, ама да видим. Три пъти е граден Триград. Със сигурност не е било напразно. Все за нещо си е заслужавало. Пътят не е притесняващ, стига да не се отклонявате.Хубав е и проектантите са го направили без да искат, така, че да се наслаждавате на хубавата гледка. Ама почти не е по нашенски.
Малка спирка за почивка и снимка на резултата от играта на водата.
Вече сме в Триград. Късно е и няма как да снимам. Тук се почувствах една прашинка, изгубена в безкрайността. Гледах към билата на планината, към проблясващите звезди, губещата се от време на време в облаци луна. Гледах и ми се завиваше свят. В този омаен и омагьосващ свят имаш нужда да се облегнеш на някого и почувстваш топлина, за да разбереш, че не е страшно, че не си сам. Настаняваме се в осветената и огласена от туристическа глъч хижа. За съжаление предлагат обичайната кухня, а ние искаме да опитаме родопски специалитет. И отиваме към центъра. Опитахме кисело мляко, пататник. По разгледахме тук там, минахме по въжен мост. И се „насладихме” на множество надписи от едно позабравено време.
От Триград на Запад. През най-хубавата, поне за мен част на Родопите, галеща очите с много зеленина. И към Пирин.
1. martito - Така добре си го описала, сякаш и аз ...
21.09 09:38 Така добре си го описала, сякаш и аз бях в пещерата:) 2. panazea - Здравей, Нет ,
24.09 12:41 Много е хубаво! Първо ще си го запиша в "Находки" и ще бъде в мой пост , после ще го запиша в енциклопедията . Привет! 3. net - panazea -
24.09 15:34 поздрави!
Това място е много приказно и най-вече приятно за разглеждане. Не етолкова страховито като дяволското гърло
Високите смърчове се оглеждат във водата. Загубваш всякаква представа за време. Гледаш и онемяваш./поне при мен важи/ Пътят лъкатуши и дава възможност при умерена скорост за усетиш приказното в този край. Жалко само, че този прекрасен край вече е „откупен”. Не се чудете на думата. Частен имот! В държавният язовир – частен терен! С държавен пътен знак, съгласно Закона за движение по пътищата, е указана отбивка. Направен е път сред скалите, близо километър, които води до едно прекрасно кътче с надпис „Охраняема зона” „Частен имот”. Намусени и настъпени коли, джипове- това бяха превозните средства. На пристана лодки, нещо като наколни жилища, но много по- големи на площ и разголени момичета- „красавици” според всеобщо наложеният етикет – много силикон, блонди боя и оскъдно облекло. Лунната светлина омагьосва, а звездите са толкова близо- една ръка разстояние. Прекрасна лунна нощ в Доспат. Сякаш съм в друг свят- няма напрежение, няма забързани коли, няма стържещ звук от автомобилни гуми, няма клаксони…. Идилия. Разхождаме се уж спокойно, но някак си със свити сърца- малко страховито е. Въпреки, че за нас нощта е вече настъпила в едно дворче, което е на почти метър височина от тротоара една жена коси трева??? ДА косеше и то със сърп. Аз бях учудена от късният час, но колко ли ще попитат – какво е сърп? Наведена режеше тревата и я слагаше на снопче. Пооглеждаше се дали не са я видели. Присъствието ни не я стъписа или уплаши- явно не се криеше от нас. По стръмничката улица заслизахме към „центъра”. Високите минарета на двете джамии бяха ориентира. За любопитните- май няма какво да се види „по тъмно”. Очарованието е да гледаш небето – чисто, ясно, звездите блестят, блестят. И да слушаш омайващата тишина. И да дишаш, дишаш, дишаш без умора, докато ти се завие свят. Утрото в Доспат е прекрасно. Толкова бързо се спи. Т.е. и малко време да спиш- ще се събудиш бодър. Колкото и рано да станахме, Севда, хазайката, беше и закуската направила, и изпрала и сготвила, че по мой сметки време за второ кафе беше. Сбогувахме се и си обещахме да отидем пак. На светло градчето е по-различно. Слънцето блести и се оглежда в стъклата на прозорците, в слюдестата мазилка на къщите. Очарователно е изкачваш се по една улица, а в същност се оказва, че си на по-ниско ниво от улицата на която си бил. Много е интересно- уличките слизат на долу, лек завой, изкачване. Забавно е. В кафе- сладкарницата можете да хапнете от специалитетите им. Обстановката е доста шик, но уютна. Хората са мили, усмихнати и сърдечни. Вече наближава пладне, както казват старите хора и е време да помислим за връщане. И мислейки за обратният път тръгваме към Девин. Малко разочарование. Непрекъснато обекти в строеж. Сякаш милиони левове се изсипват с цел да се промени инфраструктурата, но без да се замислят, че това бързане в усвояването на средства е кошмар за природата и любителите на планината. Продължаваме … към дома Аз, като „опитен навигатор” , „чета” картата и -Знаеш ли- има отбивка за Ягодинската пещера. И естествено, завой и вместо към дома, потегляме по едно лентов двупосочен път- към пещерата. Много са пътешественици и туристи, но обичат да се движат от един обект до друг само по магистрален път, и за съжаление губят. Пропускат толкова много красиви моменти и места. Един такъв обект-изкушение е Ягодинската пещера. До нея се стига по едно лентов, двупосочен път. Движението по добре поддържаното платно е затруднено само от красотата на природата. При всеки случай, който естественото корито на реката е създала са направени отбивки, за да могат колите да се изчакват и разминават. Завоите са много и не искам да плаша никой. Стига се почти неусетно. Гледката, която се открива зад всеки завой е все по-пленяваща. Движим се почти опирайки се в скалата от дясно и гледаме бързата Буйновска река отляво. Ждрелото през което минаваме е едно от най-красивите. Може Гранд каньон да е „гранд”, но при него изпитваш преклонение и страх, виждаш резултата от борбата на стихиите „ война на земя, въздух, слънце, вода, а тук се радваш на красивият живот, който е създала природата сама след тази „война” Буйновското ждрело е изпълнено с вирчета и малки водопади. То е доста тясно и на някой места отвесните скалите почти се докосват. Такава илюзия се създава, когато гледате нагоре. Слънцето като че ли се скрива от скалите. И така радвайки очите си с прекрасното море от зеленина, игривата река и страховитите скали достигаме до едно разширение. Удобен паркинг и входа на пещерата. Включваме се в състава на посетителите. Разделени сме на две групи- трима водачи. С първата група един, след близо пет минути втората група и от зад още един пазител. Всичко е с цел безопасността ни. Естественият вход на пещерата води към първия ѝ етаж, където е открито древно жилище, обитавано около IV-то хилядолетие пр. новата ера. Има намерени останки, доста умело направени глинени съдове, за които глината е добивана от вътрешността на пещерата и от коритото на река Буйновска. Съдовете са били изпичани в глинени пещи. Предполага се, че обитателите са напуснали своя дом след срутване, причинено от земетресение. По останките се предполага, че пещерата е била използвана и за скривалище при между-племенни войни. Пещерата е уникална със своите безброй сталактити, сталактони, сталагмити, „завеси“, драперии и дантели. Но това което ме впечатли е красотата на покритите с „леопардови кожи“ сводове и стени. Обяснението за този вид образувание взаимодействието на вода, мрамор, глина. Изключително красиво е. Изкушението да „погалиш” е голямо. Образуванията са доста интересни сталактит се закача са ръбче на скалата, става сталактон и така се разраства, че се получава близо двутонна „камбана”-арка, под която може да се мине. И точно това е интересното- от едната страна гледаш сталактит минаваш, обръщаш се и друг вид пещерно образувание. А край тази арка драперии, завеси и всичките от мрамор. Тук се намират и може би единствената пещера в България с пещерни перли. Не си мислете за седефени. Тези са много по-скъпи и ценни, защо за една перла са нужни повече от 200 години. Водата, по-точно водната капка пада и в направените за може би хилядолетие „панички” водата се за завърта. Малката песъчинка в нея се завърта също и по нея се полепват отлагания, частици, които тази капка е донесла, минаваща през пластовете земя и камък. И така с всяка капак песъчинката се завърта и раста, расте, така, че след сто години да видим една мъничка сфера- пещерна перла. Не съм се интересувала в колко пещери в света има естествени перли. Пещерата е с постоянна температура от 6°C и влажност 92%. По близо двукилометровият маршрут минаваме през различни зали, всяка със своята красота. Стигаме и до залата гордост за пещерняците – тяхната банкетна зала. В нея на 31.12 срещу 01.01 спелеолози посрещат Новата година, край елха, която се сменя през 4 години. За такъв период тя остава свежа при тази температура, покрита с нещо, като скреж. В същата зала се са състояли над сто сватбени тържества.Всичко е според изискванията на ритуала. Катедра, маса, и мраморна пътека за младоженците. Напуснах пещерата с малко тъга. Толкова красиво беше- малко нереално дори. И съжалявам, че може би бях единственият човек, които спази забраните и не внесе апарат за да заснеме видяното. НООО следващият път – няма да спазвам правилата! И за тези, които ще я посетят- НЕ забравяйте да носите дребни монети- Ако сте с любим човек може да поверите дали ви изневерява-/ ;) не се притеснявайте! Под секрет стената е от лепкава глина и монетата залепва сто процентово / Една екскурзоводка ми каза - „ Заразиш ли се веднъж- отърване няма!” И е много права. Заразих се аз . И пак към Родопите. На ред е Триград. Не, че нещо особено има, ама да видим. Три пъти е граден Триград. Със сигурност не е било напразно. Все за нещо си е заслужавало. Пътят не е притесняващ, стига да не се отклонявате.Хубав е и проектантите са го направили без да искат, така, че да се наслаждавате на хубавата гледка. Ама почти не е по нашенски.
Малка спирка за почивка и снимка на резултата от играта на водата.
Вече сме в Триград. Късно е и няма как да снимам. Тук се почувствах една прашинка, изгубена в безкрайността. Гледах към билата на планината, към проблясващите звезди, губещата се от време на време в облаци луна. Гледах и ми се завиваше свят. В този омаен и омагьосващ свят имаш нужда да се облегнеш на някого и почувстваш топлина, за да разбереш, че не е страшно, че не си сам. Настаняваме се в осветената и огласена от туристическа глъч хижа. За съжаление предлагат обичайната кухня, а ние искаме да опитаме родопски специалитет. И отиваме към центъра. Опитахме кисело мляко, пататник. По разгледахме тук там, минахме по въжен мост. И се „насладихме” на множество надписи от едно позабравено време.
От Триград на Запад. През най-хубавата, поне за мен част на Родопите, галеща очите с много зеленина. И към Пирин.
1. martito - Така добре си го описала, сякаш и аз ...
21.09 09:38 Така добре си го описала, сякаш и аз бях в пещерата:) 2. panazea - Здравей, Нет ,
24.09 12:41 Много е хубаво! Първо ще си го запиша в "Находки" и ще бъде в мой пост , после ще го запиша в енциклопедията . Привет! 3. net - panazea -
24.09 15:34 поздрави!
Това място е много приказно и най-вече приятно за разглеждане. Не етолкова страховито като дяволското гърло
Поздравления за постинга!
И поздрави от Родопите!
цитирайИ поздрави от Родопите!
ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА
НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РОДОПИТЕ
http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/07/26/rodopska-idiliia.369629
И да бъде предложен за участие в списанието
http://comfy.blog.bg/drugi/2009/09/01/za-spisanieto-prodyljavame.389651
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирайНА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РОДОПИТЕ
http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/07/26/rodopska-idiliia.369629
И да бъде предложен за участие в списанието
http://comfy.blog.bg/drugi/2009/09/01/za-spisanieto-prodyljavame.389651
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
Както писах веднъж -аз съм планинско чедо, Обичам планината, гората. И може би за това не харесвам голите чукари.
А това, което съм писала за Родопите- едва ли е най-милото и красивото.
то е по-скоро забързан пътепис, а не описание на видяното.
цитирайА това, което съм писала за Родопите- едва ли е най-милото и красивото.
то е по-скоро забързан пътепис, а не описание на видяното.
4.
анонимен -
cialis online 16420
24.10.2012 19:26
24.10.2012 19:26
<a href=http://cialisstorehere.com/#kxujz>generic cialis</a> - <a href=http://cialisstorehere.com/#ziuus >cheap cialis</a> , http://cialisstorehere.com/#wwuyq buy cialis online
цитирай
5.
анонимен -
buy generic cialis 864 12255
24.10.2012 23:19
24.10.2012 23:19
<a href=http://buycialisonlinesafe.com/#18186>buy generic cialis</a> - <a href=http://buycialisonlinesafe.com/#15065>cialis online</a> , http://buycialisonlinesafe.com/#3526 generic cialis
цитирай
6.
анонимен -
cheap levitra
26.10.2012 06:44
26.10.2012 06:44
If you want to buy levitra use keywords http://onlinelevitrabuy.com/#3073 - buy levitra online, <a href=http://onlinelevitrabuy.com/#5313>cheap levitra online</a> or this link http://onlinelevitrabuy.com/#4293 online
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 5274