2. diavoli
3. Ал.Б.
4. dolupodpisanata
5. http://isi99.blog.bg/
6. тина
7. jones
8. zann.blog.bg
9. corruption
В малко замаяно състояние от дългият автомобилен преход от морето се озоваваме в полите на Рила. Нямаме много време, пък и не сме екипирани да покоряваме върховете и да се наслаждаваме на бистрите езера. Като забързани „европейци” търсим атракцията. И това е Паркът за реадаптация на танцуващи мечки.
Той е разположен в Южна Рила в местността Андрианов чарк на 12 км. от гр.Белица. Простира се на 120 000 кв.м. и на надморска височина от 1200 до 1 345 м. сред прекрасан букова гора. Мястото е избрано не случайно. През него минават и естествени водоизточници. Малки планински поточета с чудесната мека и лека букова вода.
Изграден е с помощта на експерти, изучаващи поведението и навиците на кафявата мечка. Предлага на своите обитатели поляни с възможност за разходка и слънчеви места за почивка. Изградени са езера за къпане и бърлоги за сън. Направен е опит да се осигури естествена среда и защитено място за спокоен живот, близки до нормалните за този вид.
Но дали на това място мечките се чувстват свободни. Дали демонстрират своите диви инстинкти и вродено поведение.
За краткият си престой в това оградено място, в което посетителите се движат между високи огради и наблюдават затворените, макар и на голяма площ душици, не усетих те да са особено щастливи. Е, аз пък и не знам как изглеждат свободните мечки- виждала съм ги само в зоопарка.
Интересно бе, че познават звука на мотора, с който им доставят храна –два пъти дневно- ябълки и хляб. В момента в който чуха звука се насочиха към мястото, от където гледача изсипва чувала с ябълки и моркови. Ябълките започнаха да се търкалят, а мецанките, бяха заели вече стратегическите места, там където се събират повечко ябълки. Докато обикаляхме и се върнахме в началото- ябълките бяха изчезнали- изядени.
Колко е сладка- повдига с лапичка ябълката и хрус, хрус, хрус - готово. Тръгва към следващата.
Това е " лазарета"
Тази усмихната мецана, дали е болна или просто е преяла?
Основна заслуга за изграждането на този парк имат фондациите "Четири лапи" и "Бриджит Бардо" и Община Белица. Би трябвало да им благодарим за усилията, защото доста от мечките са в ужасно, ужасяващо състояние- разкъсани ноздри, раздрани устни. Но пък други – личи че са били обичани и с тях са се отнасяли с любов и внимание.
Последните, настанени в този приют мечки са от Сърбия. Макар, че са почти девет месеца в България, това бяха най-тъжните мечки, които съм виждала.
НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РИЛА
http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/08/31/na-bylgariia-s-liubov-rila.389243
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
Радвам се, че си се заела с това да покажеш на забързаните в ежедневието си българи, колко е красиво в България.
За това колко е приятно да се живее тук- всеки ден го чуваме от политиците!
Нека поне видят и прочетат и през нашите очи и мисли бъдат сред прекрасните райски кътчета на страната ни.
http://www.youtube.com/watch?v=39Jz8WISBOk&eurl
Поздрав, Руми
Благодаря за пожеланията.
:* и имаш от мен най вкусната питка, която ще ядеш някога. /Бонбони и шоколад- едва ли ще мога да те изненадам/
На едно мнение сме!
Така е и с хората- извlедеш ли ги от средата им и да живеят дълго време, докато забравят какви са били, какво са правили преди - после .... трудно е ида се адаптират и тази среда ще е чужда за тях.
Весел празник!
Като пораснали, осиротели деца. Пораснали, но все още деца.
18.05.2010 16:01
27.02.2012 23:06