На хубавото лесно се свиква, макар, че съм скептично настроена, към хубавото в общежитието. Е хубаво е че имаш покрив, топло е и наемът не е толкова безбожно висок. Но въпросът е за топлото и светлото. Ах каква романтика, какви спомени ми навява. Младост. 
Каква красота, ... поезия... бедна ви е фантазията. 
Режим на тока- по-старите бивши вече студенти си го спомнят. 3/1 или 2/2 - три часа имаш един нямаш или обратното три часа нямаш , един имаш или два има-два няма. като застанеш на прозореца и се кефиш- един квартал светне- друг изгасне и хайде - такситата тръгват към светлия квартал, а не дай си боже да уцелиш минутите преди да спрат тока и да си в асансьора......
А за топлото - идва тока и всички уреди включени- и изненада- бушонът падне. и пак на тъмно, че и на студено. 
Прекрасни времена бяха. Толкова хубаво беше, че не ми се иска да се връща.
И това се случваше дори по Коледа и на връх Нова година. 
Тогава съседните страни най-много потребяваха ел.енергия и при тях светло-при нас интересно. 
И паричките капеха в нечии сметчици.... както и сега.
Но да не губим надежда.... 
Пролет е, ще стане топло, ще стане светло, а на есен към урните пак с песен.
Че искуфялите старчоци, не помняк какво са яли вчера, но помнят "вожда Димитров" и как са борили скалите и колко хубаво било, а младите черевновръзковци пък нямат толкова памет, че да помнят въобще.

2009 г