2. diavoli
3. Ал.Б.
4. dolupodpisanata
5. http://isi99.blog.bg/
6. тина
7. jones
8. zann.blog.bg
9. corruption
Прочетен: 3726 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 11.11.2008 08:27
Малки улички с надпис на входа”Внимание деца” и рисунка- с деца и възрастни играещи с топка /ако не разбираш/. Влизам в уличка „Картофена” Нежна музика. Някой свири на китара. Заслушвам се. И сядам на малките блокчета разположени по цялата уличка. Музиката спира и се тропва прозорец- Усетили са ме- случайният пришелец и слушател.
Продължавам- ухание на текущо изпрано пране. Оглеждам се и дори любопитна надничам. Скрито в дворчето е проснато, а оградата е жив плет и вратичка, която можеш да прескочи ей така, без да се засилваш- Поставена само да напомни, че влизаш в чужда собственост.
Използвам момента, че обитателите са на работа и надничам над живия плет във всяко дворче.
Всяка къща има параден вход на едната улица и малко дворче и друг вход, на гърба.. Всеки е украсил както му харесва и можем да познаем каква народност са обитателите му.. Наниз люти чушки???, посадена роза, чубрица и невен в саксия.
Алпинеум, тролове, джуджета
Лоза и глог се вият и оформят парапета на стълбите, глинени панички оформят украсата.
На втория етаж, на една от къщите, от прозореца куче наблюдава движението по уличката и търпеливо чака завръщането на стопаните.
От една от колите слиза жена със забрадка- мюсюлманка. Рускиня, сръбкиня, туркиня, корейка- говорят си на немски. Всяка се страхува да бъде себе си. Каквото има у едната, има го и у другата- украсата – тикви, мушкато, глинено човече. Стараят се да не се отличават от другите. Но всички са емигранти и колкото и да се стараят да не се различават, със сърцето си тъгуват за родината и поставят в дворчето нещо различно, нещо от „там”.
Снимам интересни украси, високите сгради и малките къщички, луксозните возила пред тях и играещите деца и си водя бележки.
О, с не типичното си поведение привличам погледите.
От спрял автомобил излиза мъж и се насочва към мен. Плахо се усмихвам и се чудя, как ще обясня своето вмешателство в личното им пространство- той започва да ми обяснява, че спира тук и не е бил повече от час, но само за да свали количката с децата и няма да се бавят- Sorry! Казвам, а той продължава- понеже пишеш. Усмихваме се и ОК, ОК и продължавам.
Движа се и любопитствам, като всеки пуснат на свобода турист. Какво ми прави впечатление- за ограничителното блокче с обикновен колан е привързан импровизиран баскетболен кош и си стои спокойно, без обичайните вандалщини, на които сме свикнали у нас.
Вече четвърта улица обикалям- колите се движат бавно – На влизане в улицата – внимание деца. На излизане предупредителна табела забранено играта на деца. И представете си на всеки 10 м. тези табели. Как няма някой наш представител да отиде, че да ги подбере и за една нощ да напълни пункта за вторични суровини с табели.
16,30 Майстор –бояджия - звънна на вратата, съобщи че оставил нещата си в гаража, подаде някакъв ключ и си тръгна. И никъде нямаше следи, къде е работил- всичко почистено. Няма софра и ракия за това, че не е свършил работата.
Типичните за всякъде тийнейджъри-силен грим, обици и обичайната цигара.
Наближава 17 ч. Слънцето започна да се скрива зад високите фасади на разположените в близост сгради. Вече става хладно, Есента напомня за себе си
Стопаните започват да се връщат в домовете си с подстригани храсти, окосена трева, кофи, под всяко стълбище за разделно събиране на боклука. Минават край познатите табелки и се прибират .
И те говорят тихо и децата играят тихо.
Е, чу се шум- висок говор и това привлече вниманието ми – работници-говорят на руски и събират падналите листа, но не на купчинки, като при нас и следващият лек ветрец да ги разнесе, а в покрита с мрежа каросерия на камион и вътре почти се пресоват./ дали не ги използват след това за eко брикети?
Скука, Скука,скука.. Тихо е – рано, петък вечер.
Най-гледаните филми в България за 2009 г...
Азис имал покана за италианския "Съ...
Не знам дали бих останала там за много време, но докато бях там се чувствах много добре, все едно си бях вкъщи.
Въпреки, че съм ги виждала немците и в действие - на Love parаde в Берлин изпускаха яко пАрата. Хора като нас, но са си подредили по-добре живота
А на мен там не ми беше скучно, ама никак не ми беше скучно.
Преди да публикувам този разказ трябваше да започна с други, много -интересни места и неща
И това пътеписче наистина е за най-нетърпеливите, които чакат обещаните разкази, защото не мога на всеки по отделно да разказвам.
Макар, че не съм написала къде е това предградие, явно добре познаваш Германия, щом си познала предградието, защощо другите разкази ще са за Виена, а там също говорят немски.
Сега с още по-голямо любопитство чакам другите ти разкази.
Поздрав, Руми