2. diavoli
3. Ал.Б.
4. dolupodpisanata
5. http://isi99.blog.bg/
6. тина
7. jones
8. zann.blog.bg
9. corruption
Прочетен: 5827 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 10.09.2008 18:26
За изневярата
Изневярата, какво е? Да мислиш за друг, или да бъдеш с друг? Какъв човек е изневеряващия?
Обикновено изневеряващите се смятат за богопомазани или по-скоро такива са хората с изключително ниско самочувствие. Изневярата повдига самочувствието им. Това, че са с повече от един партньор, за тях е вид незаменимост. Щастливи са щом партньорите им знаят, че не са единствени. Но ако и за момент партньорите съобщят, че прекратяват връзката или че има нещо друго следва именно проявата на най-висока степен на ревност. Или максимата чуждото е общо, моето си е мое е в сила при тях. Такива партньори обсебват. Те искат да са непрекъснато център на внимание, да им се демонстрира на всякъде привързаност и покорност.
Гледах едно от така наречените женски предавания. Темата беше именно за изневярата и сред маститите сексолози, психиатри, психолози и там подобни психо се мъдреше едно “човече” /Моите уважения към хората с по-малък ръст от средния/ Та това човече беше с доста нечистоплътен вид. Чело, много по-малко от средното за човешкия вид и дори за хомо сапиенс. За артистичната му снажна фигура няма и да говоря. Та наред с дугите изказващи се и той взе думата. И представете си бил дори семеен и изневерил на жена си цифрата беше над сто . Ей от къде намери толкова жени на собственото си ниво, че да му се съгласят, или може би с всяка с която е разговарял, мислено е изневерявал? Показа и тефтерче/ подобно на това на Митьо Пищова/ защото, /е не е толкаво глупав/ предполага, че няма да му повярват- и в него записани имената на жените. Дали не ги беше взел от телефонният указател???.........
Помага ли изневярата в една връзка? Освежава ли я?
Възможно е изневерилият, след това да е по старателен и да се стреми да запази в тайна, а може би да чувства угризения/ е само първия път/ и по-този начин да укрепва връзката. А ако сподели с партньора, другата страна да почувства, че с нещо губи и да се промени?....???
Кой изневерява повече- жената или мъжът? Ще трябва да се проведе меморандум и пак резултатът ще е манипулиран.
Значи казваме еднакво.
Коя изневяра е по-страшна? В мислите, когато е постоянен дразнител или еднократната, спонтанна телесна близост?
Как е по-добре: да знаеш или да не знаеш, че ти изневеряват?
Колко много въпроси?
Има ли еднозначен отговор?
Как би се справил Фройд?
Сигурно би завъртял нещата около “Аз”ът и кой задава въпросите- дали изневерилият или този на когото изневеряват.
За ревността.
Какво е ревността? Кой би могъл да го опише. Дали е чувство? Дали е любов?Дали е болест? Дали е болка, от наранена гордост? Дали е следствие от загубена вяра? Поражда ли я изневярата, или дреме като малко дяволче във всеки от нас.
Някои се бият в гърдите – не ревнували. Защо? Защото след като изневерявали, не можело да искат това другият да не го прави. Такива, демонстриращи липсата на ревност са най-големите ревнивци. Дори не допускат, че на практика е възможно другата страна да им изневери в мислите си или на яве.
Дали е добре за една връзка да има ревност. Едва ли е задължително. Особено вманиачената ревност. Ограничения за срещи и разговори, изискването за пълно разписание на движението и възможно най-дълъг съвместен престой, опитите да задържиш човека до теб, ограничавайки го и преследвайки го едва ли е най-удачния вариант. Тази ревност е за лечебно заведение, тя е стигнала до проява на лудост.
Един приятел,о не! само читател, след като прочете “за изневярата” дълбокомислено заключи - трябва да пишеш за ревността.
И ето ме напъвам се. Опитвам се да изпълня желанието му. Но някак си не ми се получава. И не защото не съм ревнувала, напротив, дори си го признавам и го осъзнавам.
В момента, в които усетя тази болка в гърлото си казвам “край”, спри, съвземи се. И тогава правя всичко възможно да се отделя от този човек. Дори да го загубя! Мисля, че е по-добре той да не разбере причината.
Изнервям се при мисълта, че мога да започна да проверявам пощата му, джобовете му, да търся някакви, може би въображаеми, а може би не следи, да слухтя край него и да следя всяка мимика и жест, да искам да знам за всяка минута от живота му и за всеки порив на мисълта му.
И тогава!
Е направя някаква женска сцена / ще ги издам някой път номерцата си/ и се разделяме. Тръгваме в различни посоки, но пак се събираме след време. Е, те вече са женени, а аз съм бившата съученичка, приятелка или колежка на жените им.
Няма обидни думи, прикрити погледи, говорим спокойно за времето, работата, как вървят в училище децата. Връщаме се към спомените и те са доволни от избора си, аз също./ Нали съм ги запознала/
Но добре, че никой не се досеща, че всичките ми раздели са не от ревност, а от прекалена любов.
Казват, че за един мъж преспиването с друга жена е просто секс и го забравят. Знам ли и аз - жена съм - не мога да изневеря - просто не мога да си представя как ще погледна другия в очите... Макар че кой ме знае и мен един ден;)
Абе има мноооогоо да се говор на тази тема..
22.08 20:05
мисля, че е въпрос на култура. живеем в 21 век.
всеки трябва да си има своето лично пространство без крайни злоупотреби.
грешките се прощават.
2. martito - Ревността за мен е породена от чу...
22.08 21:26
Ревността за мен е породена от чувството за собственост, за притежание на някого, от желанието за контрол. Всеки човек е притежател малко или много, така че не мога да се съглсая с cornflower. Всекиима усещането, че когато има някой до себе си, той едва ли не е неговата любима книга, любимия филм, който може да гледа пак и пак, когато си поиска и стига да поиска.
Признавам си, че и аз мислех, че не изпитвам ревност - докато не я изпитах... Беше странно - стна ми гадно, почувствах се пренебрегната, унизена... и всичко това заради някакъв флирт пред очите ми....
Не казах нищо, не направих сцена тогава, но сега с този постиг и в хода на мислите си се замислям - не е ли ревността всъщност силно наранена гордост?
3. martito - Сещам се и за друго - някой хора см...
22.08 21:37
Сещам се и за друго - някой хора смятат, че не са обичани, когато към тях не бъде проявена ревност и се дразнят повече ако не са ревнувани, отколкото ако са... Странно нали, а после се казва - ужасен/а е - ревнува та се не трае...
Но си права, net, тези дето са най-ларж - са най-големите ревнивци.
4. net - Сега, когато чета и есето и комен...
23.08 15:34
Сега, когато чета и есето и коментарите си мисля. Кое е по-добре да знаят, че ревнуваш или не?
Може би наистина някой отправят предизвикателства, само за да разберат дали са ревнувани.
Нима проявата на ревност -публично или не ще ги направи по-уверени във връзката им?
И в този ред на мисли - ако съм показала, че ревнувам дали сега щях да си задавам тези въпроси, вместо да готвя край печката, да отмарям на хлад или да се пека на плажа с милото си семейство и някой любим човек.
Въпросите са много. Твърде много за един човешки живот, които не се повтаря.
5. monna - Аз не съм ревнива, защото човек трябва да е свободен.
23.08 21:20
Мен обикновено ме ревнуват, защото много не се съобразявам и имам по-свободно държание, тъй като нямам задни мисли и държа да ми вярват, много се дразня от ревниви мъже.
6. net - Да всеки е свободен човек да действа ...
23.08 21:37
Да всеки е свободен човек да действа и мисли и да чете написаното. Да го интерпретира.
Но май не всеки разбира посланието на това есе. Някои, които малко по-добре познават мен или предисторията, знаят и мотива. Ще изчакам малко.
Радвам се предизвиквам размисли и коментари.
Благодаря Ви!
7. martito - Все още мисля за ревността - и се п...
24.08 10:04
Все още мисля за ревността - и се питам не е ли израз на нашия страх, че можем да бъдем изоставени?
24.09.2009 22:45
Ще се върне, защото го е страх да не ме загуби, да не загуби сигурността си, да не загуби свободата, която му давам, да бъде с приятелите си от време на време.