Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.08.2008 21:48 - за изневярата, за ревността и любовта
Автор: net Категория: Тя и той   
Прочетен: 4686 Коментари: 5 Гласове:
2

Последна промяна: 10.09.2008 18:26


За изневярата
    Изневярата, какво е? Да мислиш за друг,  или да бъдеш с друг? Какъв човек е изневеряващия?
    Обикновено изневеряващите се смятат за богопомазани или по-скоро такива са хората с изключително ниско самочувствие. Изневярата повдига самочувствието им. Това, че са с повече от един партньор, за тях е вид незаменимост. Щастливи са  щом партньорите им  знаят, че не са единствени. Но ако и за момент партньорите съобщят, че прекратяват връзката или че има нещо друго следва именно проявата на най-висока степен на ревност. Или максимата чуждото е общо, моето си е мое е в сила при тях. Такива партньори обсебват. Те искат да са непрекъснато център на внимание, да им се демонстрира на всякъде привързаност и покорност.
    Гледах едно от така наречените женски предавания. Темата беше именно за изневярата и сред маститите сексолози, психиатри, психолози и там подобни психо се мъдреше едно “човече”  /Моите уважения към хората с по-малък ръст от средния/  Та това човече беше с доста нечистоплътен вид. Чело, много по-малко от средното за човешкия вид и дори за хомо сапиенс. За артистичната му снажна фигура няма и да говоря. Та наред с дугите изказващи се и той взе думата. И представете си бил дори семеен и изневерил на жена си цифрата беше над сто . Ей от къде намери толкова жени на собственото си ниво, че да му се съгласят, или може би с всяка с която е разговарял, мислено е изневерявал? Показа и тефтерче/ подобно на това на Митьо Пищова/ защото, /е не  е толкаво глупав/ предполага, че няма да му повярват- и в него записани имената на жените. Дали не ги беше взел от телефонният указател???.........
    Помага ли изневярата в една връзка? Освежава ли я?
    Възможно е изневерилият, след това да е по старателен и да се стреми да запази в тайна, а може би да чувства угризения/ е само първия път/ и по-този начин да укрепва връзката. А ако сподели с партньора, другата страна да почувства, че с нещо губи и да се промени?....???
    Кой изневерява повече- жената или мъжът? Ще трябва да се проведе меморандум и пак резултатът ще е манипулиран.
    Значи казваме еднакво.
    Коя изневяра е по-страшна? В мислите, когато е постоянен дразнител или еднократната, спонтанна телесна близост?
    Как е по-добре: да знаеш или да не знаеш, че ти изневеряват?

    Колко много въпроси?
    Има ли еднозначен отговор?
    Как би се справил Фройд?

    Сигурно би завъртял нещата около “Аз”ът и кой задава въпросите- дали изневерилият или този на когото изневеряват.

 

За ревността.
Какво е ревността? Кой би могъл да го опише. Дали е чувство? Дали е любов?Дали е болест? Дали е болка, от наранена гордост? Дали е следствие от загубена вяра? Поражда ли я изневярата, или дреме като малко дяволче във всеки от нас.
Някои се бият в гърдите – не ревнували. Защо? Защото след като изневерявали, не можело да искат това другият да не го прави. Такива, демонстриращи липсата на ревност са най-големите ревнивци. Дори не допускат, че на практика е възможно другата страна да им изневери в мислите си или на яве.
Дали е добре за една връзка да има ревност. Едва ли е задължително. Особено вманиачената ревност. Ограничения за срещи и разговори, изискването за пълно разписание на движението и възможно най-дълъг съвместен престой, опитите да задържиш човека до теб, ограничавайки го и преследвайки го едва ли е най-удачния вариант. Тази ревност е за лечебно заведение, тя е стигнала до проява на лудост.
Един приятел,о не! само читател, след като прочете “за изневярата” дълбокомислено заключи - трябва да пишеш за ревността.
И ето ме напъвам се. Опитвам се да изпълня желанието му. Но някак си не ми се получава. И не защото не съм ревнувала, напротив, дори си го признавам и го осъзнавам.
В момента, в които усетя тази болка в гърлото си казвам “край”, спри, съвземи се. И тогава правя всичко възможно да се отделя от този човек. Дори да го загубя! Мисля, че е по-добре той да не разбере причината.
Изнервям се при мисълта,  че мога да започна да проверявам пощата му,  джобовете му, да търся някакви, може би въображаеми, а може би не следи, да слухтя край него и да следя всяка мимика и жест, да искам да знам за всяка минута от живота му и за всеки порив на мисълта му.
И тогава!
Е направя някаква женска сцена / ще ги издам някой път номерцата си/ и се разделяме. Тръгваме в различни посоки, но пак се събираме след време. Е, те вече са женени, а аз съм бившата съученичка, приятелка или колежка на жените  им.
Няма обидни думи, прикрити погледи, говорим спокойно за времето, работата, как вървят в училище децата. Връщаме се към спомените и те са доволни от избора си, аз също./ Нали съм ги запознала/

Но добре, че никой не се досеща, че всичките ми раздели са не от ревност, а от прекалена любов.





Гласувай:
2
0



1. martito - Определено е сложна работа, а въ...
20.08.2008 21:59
Определено е сложна работа, а въпроси могат да изникнат и още. На мен са ми признавали изневяра - издразни ме не самото преспиване с друг, а обяснението, че се е случило против волята му... Мдда и досега не мога да проявя съчувстие - знам ли аз защо - може би от студенокръвие;)
Казват, че за един мъж преспиването с друга жена е просто секс и го забравят. Знам ли и аз - жена съм - не мога да изневеря - просто не мога да си представя как ще погледна другия в очите... Макар че кой ме знае и мен един ден;)
Абе има мноооогоо да се говор на тази тема..
цитирай
2. net - 1. cornflower - не ревнувам
09.09.2008 20:34
1. cornflower - не ревнувам
22.08 20:05
мисля, че е въпрос на култура. живеем в 21 век.
всеки трябва да си има своето лично пространство без крайни злоупотреби.
грешките се прощават.





2. martito - Ревността за мен е породена от чу...
22.08 21:26
Ревността за мен е породена от чувството за собственост, за притежание на някого, от желанието за контрол. Всеки човек е притежател малко или много, така че не мога да се съглсая с cornflower. Всекиима усещането, че когато има някой до себе си, той едва ли не е неговата любима книга, любимия филм, който може да гледа пак и пак, когато си поиска и стига да поиска.
Признавам си, че и аз мислех, че не изпитвам ревност - докато не я изпитах... Беше странно - стна ми гадно, почувствах се пренебрегната, унизена... и всичко това заради някакъв флирт пред очите ми....
Не казах нищо, не направих сцена тогава, но сега с този постиг и в хода на мислите си се замислям - не е ли ревността всъщност силно наранена гордост?



3. martito - Сещам се и за друго - някой хора см...
22.08 21:37
Сещам се и за друго - някой хора смятат, че не са обичани, когато към тях не бъде проявена ревност и се дразнят повече ако не са ревнувани, отколкото ако са... Странно нали, а после се казва - ужасен/а е - ревнува та се не трае...
Но си права, net, тези дето са най-ларж - са най-големите ревнивци.



4. net - Сега, когато чета и есето и комен...
23.08 15:34
Сега, когато чета и есето и коментарите си мисля. Кое е по-добре да знаят, че ревнуваш или не?
Може би наистина някой отправят предизвикателства, само за да разберат дали са ревнувани.
Нима проявата на ревност -публично или не ще ги направи по-уверени във връзката им?
И в този ред на мисли - ако съм показала, че ревнувам дали сега щях да си задавам тези въпроси, вместо да готвя край печката, да отмарям на хлад или да се пека на плажа с милото си семейство и някой любим човек.
Въпросите са много. Твърде много за един човешки живот, които не се повтаря.



5. monna - Аз не съм ревнива, защото човек трябва да е свободен.
23.08 21:20
Мен обикновено ме ревнуват, защото много не се съобразявам и имам по-свободно държание, тъй като нямам задни мисли и държа да ми вярват, много се дразня от ревниви мъже.


6. net - Да всеки е свободен човек да действа ...
23.08 21:37
Да всеки е свободен човек да действа и мисли и да чете написаното. Да го интерпретира.

Но май не всеки разбира посланието на това есе. Някои, които малко по-добре познават мен или предисторията, знаят и мотива. Ще изчакам малко.
Радвам се предизвиквам размисли и коментари.
Благодаря Ви!



7. martito - Все още мисля за ревността - и се п...
24.08 10:04
Все още мисля за ревността - и се питам не е ли израз на нашия страх, че можем да бъдем изоставени?
цитирай
3. 300diavoli - Няма еднозначен отговор
11.09.2008 09:39
Много са сложни нещата и рецепти не могат да се дават, защото хората сме различни.И аз недоумявам като чуя, че някой изневерил, но това било само секс, нищо повече. За мен това означава, че животинскто е надделяло, а това е обидно за и самия изневеряващ, не само за партньора му. Освен ако не го прави по други подбуди, разбира се, да си вдига самочувствието например. Вярно, аз съм на другата крайност, изневеря ли, прекратявам предишната връзка, защото за да стигна дотам, значи връзката се е изчерпила, а новата любов завладява цялото ми същество. Да не говорим колко гадно се чувствам пред партньора си докато изневерявам само мислено, че и това не е много кратък период. Абе, сигурно съм задръстена, но на мен не може "просто да ми се случи".
цитирай
4. анонимен - болна от ревност
24.09.2009 22:45
ревността за мен си е болестно състояние направо се побърквам при мисълтта че може да говори с друга жена или само да я поздрави полудявам когато той е излязал някъде а аз трябва да си остана в къщи да гледам детето все си представям как е при друга как я прегпъща целува милва и така нататък да не продължавам че пак нахлуха черните мисли а него пак го няма
цитирай
5. net - анонимен
25.09.2009 07:25
а защо не си помислиш- излезе да се поразходи, ще се върне при мен, защото ме обича, защото имаме дете, защото мен видя и избра сред толкова по-красиви и по-млади, защото аз съм незаменима, защото не може без мен.
Ще се върне, защото го е страх да не ме загуби, да не загуби сигурността си, да не загуби свободата, която му давам, да бъде с приятелите си от време на време.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: net
Категория: Забавление
Прочетен: 341356
Постинги: 122
Коментари: 805
Гласове: 5172
Архив